Трима герои от поредицата Хари Потър, които бихме и трима, които не бихме съживили

Версията на Лина

Герои, които ако можеш бих върнала към живота:

  • Посочвам точно тези герои, не само защото ми беше най-тъжно за тях, но и защото лично аз не мога да си обясня причината за тяхната смърт и не смятам, че изобщо беше нужна. Първият герой, който ми идва наум за моментално съживяване е Сириус Блек. Той всъщност е и любимият ми герой от поредицата. Смел, лоялен, просто типичен представител на дома Грифиндор. Близък приятел на Лили и Джеймс и кръстник на Хари, Сириус не веднъж е показвал добрите си намерения и самоотвержеността си, в името на тези, които обича. От всички герои, които Дж. К. Роулинг уби в книгите си, за Сириус съм най-ядосана и разгневена и плаках най-много. Наистина не знам защо трябваше да умре, освен за да мразим Белатрикс повече. Просто не му беше мястото, нито времето. Наистина не очаквах това да се случи, за това и когато Белатрикс Лестранж произнесе заветното Avada kedavra, останах силно изненадана и втрещена… Защо смятам, че не беше нужно Сириус да умира – той щеше да изпълнява много функции в живота на Хари – щеше да е бащата, с който Хари нямаше шанса да израсте, щеше да е приятелят, който винаги ще му помага и щеше да е съветника, който би го наставлявал, когато има нужда от това, щеше да е неговият кръстник, с когото Хари нямаше да се чувства чак толкова самотен. Доста наивно от моя страна, но в „Хари Потър и Затворникът от Азкабан“, наистина повярвах, че е възможно Хари и Сириус някой ден да поживеят в къща в провинцията, където небето се вижда по-ясно. Бих искала Сириус да не беше умирал толкова бързо и изненадващо, само за да е възможно някой ден това да се случи…sirius-sirius-black-299771_500_213
  • Вторият герой, който бих съживила е Доби. Малкият, сладък Доби, чиято единствена мечта беше да бъде свободен, определено не заслужаваше смъртта си. Той беше толкова чист и изпълнен с доброта и нямаше как да не влезе в този списък. Смъртта му изобщо не ми се стори нужна, но определено беше повод за тъга у всички нас. Може би тук е мястото да спомена и Хедуйк, вярната снежнобяла сова на Хари, чиято загуба беше също толкова болезнена и безмислена.dobbys_grave_and_shell_cottage_concept_artwork-1-copy
  • Третият герой, който бих съживила е Ремус Лупин, но осъзнавайки, че може би леко заобикалям правилата, бих включила в това число и неговата любима Нимфадора Тонкс, тъй като от края на шестата книга и нататък ги възприемам като единна същност. С тяхната смърт Роулинг гарантира малкия Теди Лупин да израсне почти като своя кръстник Хари (може би  дори и като Невил), а ние знаем, че съдбата на Хари не беше особено благосклонна, а детството му изобщо не беше весело и безгрижно. И въпреки че Теди със сигурност няма да бъде толкова самотен, колкото Потър, е твърде жестоко съзнателно да се остави мъничко бебе никога да не опознае родителите си. Въпреки че няма особен смисъл в съживяването на Джеймс и Лили, ако можем да направим това за Ремус и Нимфадора, то поне гарантираме прекрасно детство за техния син.tonks-and-lupin-dh-part-2-tonks-and-lupin-24491084-640-270

Герои, чиято смърт някак си има смисъл и аз не бих променила развоя на събитията:

  • На първо място бих споменала небезизвестния Албус Дъмбълдор. Тази личност е обвита с мистерии, но Албус бе подготвен за смъртта си и през цялото време бе планирал така събитията, че накрая всичко се получи точно по негова воля. Смъртта му бе нужна на сюжета и героите и направи историята по-интересна и заплетена. Свидетели сме на противоречивото му представяне, като в едни моменти се представя на страната на добрите, а в други- като антигерой. Но въпреки това Дъмбълдор ще липсва на всички ни по безброй причини, а смъртта му ми донесе още сълзи (след тази на Сириус).2-_albus_dumbledores_death
  • Вторият герой, чиято смърт ми се вижда смислена, бе тази на Сивиръс Снейп. Отново антигерой, когото видяхме от друга светлина чак след смъртта му. Но още в началото виждяхме колко безчувствен и тъжен изглеждаше през цялото време, а очите му бяха строги. Смятам, че Снейп бе мъртъв отвътре през цялото време и беше безчувствен и суров, защото е изгубил светлината в себе си и способността си да обича след смъртта на Лили. Затова и смъртта за него бе по-скоро утеха, отколкото наказание. Но разбира се това е поредния герой, който умирайки, ни накара да се чувстваме изпълнени с тъга и скръб. А сцената с ретроспекцията и спомените му, определено ми е любима и ме остави да хлипам.021015_harrypotter_severussnape
  • На трета позиция бих искала отново да спомена двама човека с идентична съдба, а именно Лили и Джеймс Потър. Тяхната смърт без съмнение е една от най-трагичните загуби в поредицата. Но беше оправдана и нужна за Хари да изгради характера му и същността му и да го направи такъв, какъвто го познаваме. Все пак сякаш всичко започва с тяхната смърт, ако те не бяха загинали нямаше да има „момчето, което оживя“ и Хари нямаше да е известен в магьосническия свят. Без тяхната смърт всичко губи смисъл, но в една паралелна вселена, в която всичко е различно, бих се радвала Хари да е имал хубавото детство, което заслужава, да познава своите обичани родители, а от самотата му да няма помен.harry-potter-7-deathly-hallows-part-2-lily-and-james-potter-27568217-1920-800

ВЕРСИЯТА НА ДЕС

Герои, които ако можеш бих върнала към живота:

  • И аз като Лина първо ще спомена Сириус. Без да влизам в подробности моето мнение се покрива с това на Лина с една вметка : според мен Роулинг уби Сириус точно, за да не може да влезе в тази бащина роля и по този начин да измести Дъмбълдор и неговия план за Хари.
  • 2ри и 3ти за мен са Доби и Хедуйк… / и затова с Лина имаме общ блог хе хе/. Отново за Доби мнението на Лина е изчерпателно и се покрива с моето. За Хедуйк мога да кажа, че като любителка на животните смятам, че тази смърт беше абсолютно ненужна и неподходяща за „детска книжка“.Бих казала,че бялата сова беше първият и най-верния приятел на Хари до самия край и освен, че не заслужаваше смъртта си, не заслужаваше и случилото се след това…просто изчезна в мрака…..f21744dd-db94-4445-858e-dd053383840c_harryhedwig
  • От мен две почетни споменавания, които не успяха да влязът в списъкът ми : Лупин /опаа/ и Снейп. За Лупин и Нимфодора отново Лина се е справила, НО самата Роулинг казва, че детето им Теди е следващият Хари / вероятно има или е имала идеи да развие и този персонаж в нова поредица/. За Снейп мога да кажа само, че такава любов не заслужаваше такъв край…И ако беше толкова лош, за колкото го смятаха всички, Хари нямаше шанс, защото знаеше твърде много. Бих искала и да направя паралел, но Лина не е чела другата поредица до края / Цвете извинявай за мини спойлера/ .

Герои, чиято смърт някак си има смисъл и аз не бих променила развоя на събитията:

Изненада, изненада първи идва г-н Дъмбълдор. И отново само малка вметка към мнението на моята съблогърка. Аз лично смятам Дъмбълдор за егоист и лицемер. А също така гледах първия филм от новата поредица „Фантастичните животни и къде да ги намерим“/ отново една малка стъпка по-напред/, в която Дъмбълдор ще има до колкото разбрах главна роля, но не такава, в каквато сме свикнали да го виждаме. Както Роулинг казва. той е много самотен човек и може би това и голямата му власт, а и миналото му до някъде за мен го правят донякъде антигерой. А и все пак за него нямаше спасение, още когато разбрахме, че пие отвари, за да поддържа живота си. За мен той получи доблестна смърт и спаси 1 живот, макар да обрече друг.tumblr_inline_o0yo9cmzfg1rqinb4_540

На второ място бих поставила Джорд…Фред…кой умря…/майка им не може да ги оправя, че аз ли ще мога/този, който нямаше ухо…..Е все пак има толкова много от тях с най-различни характери и все с еднакви коси.fred_dead

Към момента на писане на този пост дават „Даровете на смъртта“ част 2, но ние семейно с мама гледаме „101 Далматинци“, а книгите четох като юноша бледен. Цялата тази прелюдия беше, за да кажа, че не помня кой умря и да го сложа тук…макар преди 2 седмици да си направих маратон с филмите /скоро и с книгите, макар, че съм се заринала със заглавия/. Но смятам, че щом не съм го запомнила, не бих го и спасила…така че да са живи и здрави…опа…

И пишейки това, бършейки сълзите от толкова много смърт „нужна“ или не, се замислям дали да не „спася“ и Лудоокия, но голяма част от песонажът му се основава на лъжа или по-скоро на представление, което ме кара да се чудя….

И все пак въпреки, че не бихме спасили определени персонажи, не означава, че не сме ги оценили и ролята им в книгите или че не ни е било мъчно за тях…Всички те бяха обичани и ще бъдат запомнени…

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s