„Лейди Полунощ“ на Касандра Клеър – Ревю Дес

Хей, след мъчителни 8 дни в борба с малката Лейди ето го и моето ревю или по-точно как „Лейди Полунощ“ се спаси с последните 200 страници от изхвърляне през терасата в снежна пряспа.

199532_b

„Лейди Полунощ“ е първа книга от поредицата „Тъмни съзаклятия“ на Касандра Клеър. Книгата проследява живота на Ема и Джулиън, с които се запознахме още в „Реликвите на смъртните“, след Тъмната война. В нея те трябва да разследват поредица от странни  убийства, които са се случили в Лос Анджелис. И като своите учители Джейс и Клеъри се забъркват в множество неприятности преди да открият отговорите, които търсят.

От тук надолу започва СПОЙЛЕР секцията, където ще ви споделя с подробности моето мнение за конкретни събития в книгата. Ако не сте чели книгата продължете на собствен риск!!!

6271874_back__b

Да, но не и мен.
Книгата започва с нов персонаж, изцяло ново място / ЛА, а досега в Ню Йорк/. За мен лично това беше малко кофти след като четох „Истории от академията за ловци на сенки“ и все още бях в този свят и трябваше да скоча един вид в нов. Книгата ми тръгна трудно, защото не можах да се гмурна от начало в познатото, а трябваше да опознавам всичко тепърва. Като се има в предвид, че за тази книга написах 3 листа и полувина бележки, а за Академията 5 реда става ясно, че лесно можех да я оставя.
Епилога е  въвеждащ и с доста повторения на факти, които знаем, ако сте чели другите книги на Каси от света на ловци на сенки / но от анотацията рабирам, че може би има хора, които биха започнали с тази книга и за тях тази информация би била полезна, макар да не препоръчвам да започвате от тази книга/. Новото беше Пазара на Сенките, който на мен лично ми напомни на Таласъмът от „Игрите на глада“. Според моите кратки и грозно написани бележки веднага съм помислила, че Кид е нифелим, но за това по-късно… В първите 3-4 глави беше борбата ми да свикна с факта, че  всички от старите поредици няма да се появят, дори и обещаните ни; с твърде многото информация, която вече знаех и да оправя семейство Блекторн…Те са твърде много като семейство Уизли, но със сложни за мен имена и да смятам кой на колко е бил и на колко е сега определено отвелече мисълта ми от историята им…оправих ги към 400 страница все пак… Още една препратка към „Игрите“ : Ема и Джулс / както тя го нарича/ спят на едно легло за да се борят с кошмарите си от войната…това ме направи леко нещастна като най-големия фен на Пийта /тогава за 1ви път осъзнах, че това е любимият ми персонаж…във влака с Катнис/. Ако искате повече споилери за тази част можете да погледнете ревюто на jessethereader.

Срещаме се с върховния магьосник на ЛА Малкълм Фейд /твърде очевидно Малкъм -> Магнус според мен/
Може би най-доброто в първата част на книгата беше, когато вампирът достави пица с тениска на мунданска група…, но не коя да е а групата на Саймън „Реликвите на смъртните“. Пауза за искрен смях 😁
В пета глава интересът ми се събуди след като се появи персонажът, от който най-силно се интересувах – Марк. Вече свикнах с новостите, но все още не можех да оправя смейството. 😰😰😰 Марк е коренно различен от това, което помнят за него семейството му – пречупен от Дивия лов, но колко точно не се знае. В тази глава се загатва, че галвата на института чичо Артър, не е съвсем ГЛАВА на института. Сключва се сделка между елфите, на които е забранено да търсят помощ от ловците на сенки и ловците ест, на които пък е забранено да им помагат. Блекторн няма как да откажат да разследват смъртта на елфите, тъй като елфите предлагат Марк в замяна, но по своя елфически начин….дават срок и поставят условие, че Марк сам трябва да реши къде иска да остане след решаване на случая в дадения срок…😰😱 И тук книгата се съживи за мен. И тъй като Марк ми е любимец от другите серии и неговата история ми беше най-интересна, ми беше доста трудно да чета за борбата му да повярва, че си е У ДОМА след като Саймън му каза, че никой няма да го спаси.
В 6та глава отиваме в дома на Малкълм, от които Ема и Джулс ще търсят помощ за превод на древен текст, от който имат само първото изречение. И тук друга прератка и въпрос: Защо са му на магьосник алхимични символи по дома му?! За кратко се срещаме с Магнус…точно толкова, колкото от липсата му да ни боли после и колкото да даде малък жокер…Катарина Лос е в СКОЛОМАНСА / Стара организация отворила врати на ново след войната/ тази жена не може да се задържи на едно място.
Престрелката Магнус и Магнус2 епична : „един от тези безнадеждни човеци е бащата на детото ми“ 😂 Магнус е способен да оправи и най-лошата книга…освен може би своята собствена.
От тук започна и моето раздразнение към Каси и книгата : Марк бе представен като лошия твърде флиртуващ елф с Ема докато и показва Съсредоточието. Сякаш не може да му се има вяра..твърде дълго време е бил с елфите.
Малко след това разцъфнаха моите надежди за Марк и Кристина, която единствена успя да разбере и да помогне на Марк…единствената, която до края го виждаше такъв какъвто е Марк…не елф…не човек…просто Себе си! И затова и тя ми стана любимка.
Отношенията и динамиката между Джулс и Ема много напомнят за тази между Саймън и Клеъри, но Ема е много по-заслепена и глуха за Джулс, заради отмъщението ѝ.
След нападението над тях в къщата на Ава Ли, странното изцеление на Джулс и мотото на семейството “ Лошият закон, не е закон“ в мен заклокочи чувството за нарушаването на много закони и все от „ГОЛЕМИТЕ“. Въпреки, че им е забранено за читателя вече е очевидно какво ще се случи, макар и първият шанс за целувка да беше прекъснат. Други злощастно прекъснати от същата случка се оказаха и Марк и Кристина, а след разкритията за Марк и Кийрън, за мен книгата тотално пропадна като събития до както вече споменах последните 200 страници. И за това от тук до прословутите 200 ще ви говоря само за малките бляскави неща в страниците, които ми направиха впечатление, защото за мен нямаше нищо съществено в историята и в действието, което се влачеше. Разговорът за „Отмъстителите“ беше доста забавен, а Кристина и : “ Аз си падам по Хълк.Ще ми се да излекувам разбитото му сърце“ ме накара да си помисля : Дааа бе или сърцето на някой завидно по-близо…Но уви…Каси уби това с появата на елфическия секс принц. До преди малката kissy-kissy сценка между Кийрън и Марк книгата вървеше тегаво с твърде много гледни точки на никакво действие и нито една не беше на МАРК 😦 . След появата на принца на черните феи / нещо интересно, което забравих да спомена : за пръв път виждаме структората и йерархия в елфическия свят/ и историята им с Марк отново направих препратка към „Игрите“ как Марк ще избере между Тина и Кийран, които ми изглеждаха като Пийта и Гейл…,но Тина е доста по-добра версия на Гейл. След тази сцена оставях книгата на приливи и отливи с това да искам да я зарежа и да искам да я чета.
Интересно беше да научим за Лотарията, макар и в началото Ема и останалите да ни подведоха за същността ѝ. И отново малко в стил „игрите“ теглим име за жертва…Почти.С последната препратка, която правя към „Игрите“, Каси ме загуби като читател тотално на 349 стр. : „Ема искаш ли да…остани с мен и ме накарай да забравя кошмарите си“. Към момента смятам „Игрите на глада“ и Пийта за своите най-любими книга и персонаж и да видя тази сцена, с която той ме спечели за каузата си „изиграна“ от двама от най-егоистичните и глупави персонажи прекърши сърцето ми. И да за мен главните герои на Каси никога не са представлявали инетерес / освен Джем/. Всички те Теса,Уил,Клеъри,Джейс, Ема и Джулс са егоисти, лицемери и твърде слепи в любовта си, без да виждат или да се интересуват кого нараняват по този начин. Особено глупави и егоистични намирам Клеъри и Ема. Макар при Ема и Джулс до някъде да разбирам егоистичните им подбуди : мъртви родители, 4 деца за отглеждане; смятам, че те особено Ема е толкова вглъбена в отмъщението си, че е прекспонирана и твърде егоистична.
в 17 глава след като Ема откри вратата в пещерата на Средоточието и едва не умря какъв беше смисълът на Клейс сцената от спомените ѝ…Отново бегло да се докоснем до старото с надеждата, че все пак ще се появят…да ни ги даде, но да не са там.
Както и подозирах ЗАКОН беше нарушен и то по безумен начин. За мен сексът на прага на смъртта, когато почти си умрял от удавяне беше изключително пресилен и ненужен…твърде рано. Касандра можеше да изчака поне до средата на 2та книга, но иначе нямаше да може да я завърти за следващата книга от поредицата…и все пак мисля, че беше рано и краят е достатъчно интригуващ, за да поиска човек да прочете другите книги от поредицата. Все пак Клейс чакаха 6 книги, а Сизи 7.А начинът, по който започна всичко с това, че се отворила и превърнала тялото си в люлка ме накара да си кажа : ГАДОСТ…ето за това фентъзи автори, които вярват в сляпата любов не трябва да пишат за секс.Цялата сцена беше абсолютно изкуствена.Когато разбрах, че някой ги е видял реших, че е Кийрън и ще го използва да изнудва Марк да се върне…,но не би. Другото нещо, което ме разочарова и заради, което не желаех да продължавам с книгата е случилото се след това. Как осъзнаваш, че си влюбен в някой само защото сте правили секс…това ми се видя твърде евтино за силната любов, която изпитват персонажите, и която гради Каси в книгите си / която е мн дразнеща/. А още по-отблъскващо за мен беше, че след като той се уплаши тя се обиди и реши да не му казва…
На сцената излиза нов герой: Съвършения Диего и триъгълникът стана ромб. Научаваме, че той е прострелял Джулс, че е центурион в Сколоманса и има полезна информация. Интересът ми задрям отвори едното си око : Какво е скарало Съвършенния Диего и Тина?Какъв е ритуалът на убийствата?
Научаваме, че Лейди Полунощ е приказка в детска книжка, което е доста интересно след като още в началото Джейс каза на Клеъри „Всички истории са верни“.Опс Лейди Полунощ е Блекторн… а аз по някаква причина си мислех, че е Ема?!
Още един заслепен от любовта персонаж постъпва егоистично..Кийрън предава Марк, за престъпление, което е извършил без да иска, предава го от ревност, с което постига само и единствено да загуби този, когото обича. Въпреки, че Кийрън не знаеше какво ще стане и не го желаеше според мен останали реагираха малко пресилено на постъпката му, особено когато разбраха, че има връзка с Марк. Кристина може би беше права, когато каза на Марк, че той не е влюбен, а се чувства задължен. В тези събития ми хареса фактът, че Джулс и най-вече Ема са готови най-накрая да излязат от егоистичните си подбуди и да помогнат на Марк, заради самия него. Извинението, което Джулиън поднесе на Марк беше много емоционално и силно.
Моментът, в който Джулс заведе Ема в тайната стайчка на студиото си ме убеди, че това момиче е страшно ТЪПО. Не разбирам желанието на Касандра Клеър главният и женски персонаж да е толкова глупав. Защо няма повече персонажи като Изабел?
Все още в тайната стая Джулиън казва : “ Превърнах се в експерт в лъжите“. Бум!Дежа Вю…Уил Херондейл това ти ли си? Пак там открилата се възможност за любовни ласки отново след почти смъртта на Ема, цялата в рани и отново секс – НЕ.Добре, че ги прекъсна щеше да е прекалено.
От тук започват и въпросните 200 страници, в които се преродих за тази книга и за които ми се щеше да нямаше такава голяма скучна пролука и толкова пропуски / като да питат Дието от кого е купил стрелите 5 пъти/. Четейки изпреврих Ема с пет секунди със зъключението : МАЛКЪМ Е! След като разбрахме, че Тави е отвлечен се запитах….това Макс Лайтууд на тази книга ли е? И за щастие отговорът е НЕ!Смятах, че жертвата на Блекторн ще е Джулс. Все повече намирам Кийрън за твърде строго съден за постъпката си, особено от Джулс, след като им помогна да спасят Тави. За пореден път в тези сцени се убедих, че Марк е най-интересният персонаж, най-смелият…5 години се е страхувал от руните и сега иска руна за СМЕЛОСТ,за да спаси брат си!
Нещо, което не разбрах : Защитният кръг ще те убие, ако се опиташ да влезеш в него, а после когато нападат Малкълм само ги отблъсква?!?!?!
Малкълм е сърдит на Клейва / които никой в света на сенки не обича и намира за жесток/, че го е разделил с любимата му по особено жесток начин, НО какво щеше да стане, ако бяха изживяли любовта си, тя остарее и умре? КОЙ щеше да му е виновен, че е безсмъртен?
От къде дойде стихчето за Блекторн и защо елфите от Лова обиждаха Марк с него?
БУМ!Даяна…за малко се хванах Касандра Клеър. Може би ми се искаше Магнус2 да не е лошият, а и Даяна имаше и има твърде много тайни! Ще ги научим в книга 2 🙏
Последовател => Помръчен…виждам на къде биеш Каси…
Нещо, което не разбирам навсякъде, където има злодеи : ЗАЩО обичат да се хвалят и да си разкриват плановете, как са ги съставили и изпълнили, колко време им е отнело?Как винаги са толкова уверени в побета си, че имат време за малки разговори?
Друго важно събитие също небрежно вметнато…:Идваме от годеж / макар и бонус сцената накрая беше кофти/.
ИИИИИИИИИИИИИ големият финал Кит Рук е Кристофър Херондейл. 😱😱😱😱😱
Ето това не го предвидих…през цялата книга се чудих, защо ни пуснаха този безсмислен персонаж Кид и баща му Джони?И отново Дежа вю : “ Не се казвам Кристофър“ … “ не се казвам Джонатан“. Имам малък проблем обаче със спасяването на Кит Рук/Херондейл… баща му го изпраща в мазето след падането на магическите бариери, за да го защити, но как ще го защити като демоните идват от подземята? И какво изобщо правят там?След като Кит е в Института ще накажат ли Катарина Лос, че е спасила предшественика му?
След разказа на Джем / които ни беше обещатан за тази книга, а се появи 2 пъти за по 5 „секунди“/ Ема Карстерес влезе в ролята на Уил Херондейл решена да накара Джулс да я намрази….Защо изобщо Теса даде този „съвет“ като от личен опит знае, че не РАБОТИ. Най-вбесяващото беше, че в опита си да отблъсне своя парабатай от любовта ерос, която им е забранена, Ема се върна към егоистичното си аз и завлече Марк сякаш той си няма свой собствен проблемен любовен живот с Тина и Кийрън, които още не е напълно извън картинката.
Чудейки се, след като Малкълм умря толкова скоро, кой #КОЙ ще бъде новия злодей…И о здравей Анабел. Видях те да идваш преди 1 страница…Очакваме да видим как тя ще мъсти за Малкълм на собствените си родственици, които нямат нищо общо с нейната трагедия, не смята ли че така ще разруши и техните отношения?

И така това бяха моите изключително дълги размисли за книга, която в по-голямата си част намира за разочароваща…Бих я скасила с 200-300 страници…Надявам се да не съм ви отегчила и да сте стигнали до края на моите размисли. Ако сте ви благодаря. Ако не важното е да сме живи и здрави.

Макар да не споделям мнението му за доста неща и колко е впечатлен видеото му е доста забавно, за това прилагам и него…ако четенето на моите размисли ви затормозява:
https://www.youtube.com watch?v=ScGQUvrpGpA

За първи път Кристин направи ревюто, което бих направила аз. Това са моите мисли и като гледам размера на видеото и на други подобни си мисля, че не съм се овлякла…., но ако не ви се чете…ето това мисля и аз за тази книга:

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s