„Гневът и зората“ Рене Ахдие – Ревю Лина

Един живот за една зора.

В далечна земя, управлявана от жестоко момче убиец, всяка зора носи тъга на различно семейство. Халид, осемнайсетгодишният халиф на Хорасан, несъмнено е чудовище. Всяка нощ той взима за съпруга различно момиче, а на сутринта палачът му увива копринено въженце около врата ѝ. Когато най-добрата ѝ приятелка се превръща в жертва на Халид, Шахризад се заклева да отмъсти за смъртта ѝ и доброволно пожелава да стане следващата жена на халифа. Шахризад планира не само да оцелее, но и да сложи край на пороя от смърт, отприщен от бъдещия ѝ съпруг.IMG_20170417_160932.jpg

Нощ след нощ Шахризад омагьосва Халид чрез историите си, борейки се с настъпването на утрото. Всяко следващо може да ѝ е последно. Но се случва нещо, което тя не е предвидила. Халид е различен от това, което си е представяла – чудовището няма нищо общо с легендите, които се носят за него извън дворцовите стени. А когато открива, че за всичко има причина – причина, различна от всичко, което някой е можел да си представи, Шахризад трябва да се бори, за да спаси не само себе си, но и момчето, което е започнала да обиква. Времето изтича. А зората никога не е добре дошла.

Вдъхновен от класическите приказки от „Хиляда и една нощ“, романът „Гневът и зората“ е богат, съблазнителен разказ, който държи читателя в напрежение до края.

 

 

Вълшебна книга със спиращ дъха финал, който ми разби сърцето!

Как да ви кажа, Рене Ахдие има един от онези забележителни стилове на писане, които са особено разпознаваеми и запомящи се. Равновесие между описания и диалози, като описанията са наситени и цветни, а диалозите – емоционални и премерени. Героите се разкриват постепенно, до такава степен, че в началото нямаш никаква представа какви са и откъде са дошли, а към края ги чувстваш като стари приятели. Харесва ми как книгата сама крие нещата, които не са нужни за момента, които биха нарошили баланса. И цялата тази прикритост в началото, те води до усещането за мистерия и приближаваща завръзка.71885073800abdc4cfea47899f5fb87f

Тази книга ме изненада в много отношения. Аз си мислех, че всичко ще е като 1001 нощи… и така нямаше да имам против честно казано, но скоро след началото се оказа, че приказките за Аджиб и Аладин бързо отстъпиха място на вълшебната приказка за Шахризад и Халид. И си мислех, че е фентъзи, но фокуса определено не беше върху магията, тя просто беше като част от фона, а на пиедестал бяха издигнати героите, всеки със своите душевни проблеми. Следното си е лично мой проблем, бях попаднала в такава криза, че не ми се четеше нищо (знам, ужасно е), та попадайки на „Гневът и зората“, се надявах да ме избави от онова неприятно състояние, а и книгата беше горещо препоръчвана от Саша от abookutopia и Наташа от tashapolis, които от край време са ми в листата на любими буктюбъри. Та, започнах книгата, но нещо ми попречи да ме грабне още от началото, но проблемът не беше в книгата, а в мен самата. Особено когато си взех от библиотеката „Друговремец“ от Диана Габалдон, книга, която най-накрая събрах смелост да прочета. Разбира се обаче, вече бях започнала „Гневът и зората“ и реших, че ще я „изтикам“, за да се заема с „Друговремец“. Колко грешна представа съм имала, и колко се радвам, че все пак я прочетох, давайки и шанс да ме омагьоса. Скоро книгата ме погълна, и слава богу, наистина четях до късно, а после ставах рано, за да чета и чета, защото просто историята стана толкова интересна, а аз трябваше да знам какво се случва. Увлекателна – меко казано. И да знаете в какво противоречиво настроение изпаднах – едновременно исках да знам как свършва, но не исках да свърши. И най-накрая (пиша го с усмивка на лицето) се отървах от нежеланието си да чета. Та и в това отношение книгата ме изненада, надмина очакванията ми в пъти и ме изненада с заинтригуващия си сюжет.

Единственото, което ме разочарова в тази книга, ако изобщоtumblr_olctc8MLRX1rxmfvmo1_1280.jpg може да се нарече
разочарование, е големината ѝ 😀 . Знам, знам, това не голям проблем, ако авторката е решила така. Книгата и така си има чар, но не знаете какво е да спреш да броиш страниците, защото не ти се иска да знаеш колко малко остава и да ти става още по-гадно, че е на път да приключи. Тази история има огромен потенциал, но той бе развит само в 417 страници, като на места се превъртаха цели седмици от живота на героите, време, което според мен можеше да се понапълни с нещичко. Но, както и да е, и така книга си е чудесна. Просто се оплаквам за глупави неща… 😀

 

 

Пейзажите – истинско съвършенство от ръката на Ахдие! Не мога да ви опиша колко са прекрасни и как те карат да си представиш всичко в съзнанието ти. Тук има място и един класически метод – природните описания отразяват душевните състояния на героите по един красив и привлекателен начин.a299007b7c394cdba185d9e3ece06bc1

Книгата представя арабския свят, и като такава съдържаше доста непознати понятия, обръщения, части от облеклото и други, чиито значения търсех в мрежата, защото мразя да чета нещо, чието значение не разбирам. Естествено, подобно нещо би могло да се случи на хора само като мен – чак на 30 страници от края, обърнах съсвем погрешка, и видях, че след финала има речник. 😀 Алелуя, Лина, откри топлата вода! Та, за хора, като мен, свикнали речниците да са в началото, и които обикновенно не обръщат книгата докрая, за да не вземат да се спойлнат – речник има, и то доста добър и изчерпателен.

Да минем към героите, и към същинската част. Книгата е изпълнена с пъстри персонажи и всички те, независимо главни или второстепенни, имаха принос към историята, и притежаваха характерни за тях особености, които ги отличаваха от останалите.

Тъй като предполагам, че повечечето хора биха сметнали тази част от ревюто за съдържаща спойлери, бих препоръчала на хората, които не са чели книгата да отидат да я прочетат, едва ли ще съжаляват, а после да се върнат отново тук, за да я обсъдим заедно! 🙂 И нямайте вяра на зората!
free-vector-european-gorgeous-pattern-element-vector_023611_Design_elements1

 

Шахризад ал Хайзуран още от самото начало се откроява със войнствените си 25b5afece4d1b15eac9813f59ce48cbb
качества, бурна, смела, решителна и емоционална. Шертвоготовно жертва себе си, за да може убиеца на приятелката ѝ да си плати за стореното. Само че не знае много неща – че Халид няма вина, и че се е забъркала в един капан от верижни отмъщения, от който никой няма да излезе с чисти ръце. И скоро осъзнава, че човекът на когото иска да си отмъсти, е всъщност жертва на нечие друго отмъщение. А цялата тази верига на гнева започва с една нещастна любовна история на бащата на Халид и неговата първа съпруга; когато тя умира, владетелят на Хорасан отмъщава на Лейла, затова, че тя никога не би могла да замени любимата му, а Лейла, от своя страна отмъщава за неговото апатично държание с предателството, което извършва.

d954f8d1c9b02717ce5a7bf671b51a72Бащата на Халид си отмъщава като убива Лейла и изкарва цялата си злоба и ярост върху самият Халид, който мотивиран от омразата си към него не се жени за Ясмин, каквато е била бащината воля, едновременно с това той сам не може да се ожени за нея, чувайки в ума си думите, с които баща ѝ Салим Али ел Шериф е наричал майка му, наказвайки Ясмин за неща, върху които тя е нямала контрол. И Халид се жени за Ава, обричайки я на нещастие, а тя самата си отмъщава на Халид като слага край на живота си. Баща ѝ, разгневен от състоянието на Ава, смята владетелят за виновен и си отмъщава с проклятието, отмъщава си на целият Хорасан с всички негови жители. И когато сушата сграбчва крепостта, Халид е принуден да отмъщава на своите поданици с копринени въженца по вратовете на невинните дъщери на Хорасан. И си отмъщава на Шива…А Шахризад иска да отмъсти за смъртта на най-добрата си предателка… А Тарик и Джахандар искат да отмъстят за Шахризад. След тази епично дълга повествователност едно е ястно – отмъщението е основна тема на романа, и нищо не е такова, каквото изглежда.

Та доста важен герой тук е Тарик, синът на емира, който се бори за своятаea5a9bd763161d32e4f312f7daf93225 любима, която сякаш вече не му принадлежи. Сигурна съм, че на едно място в книгата (в този момент критикувам себе си, че още нямам навика да отбелязвам важни моменти в книгите и да им лепя бележки) се казваше как Тарик е по-скоро влюбен в Шази, само защото всичките му щастливи спомени са с нея. Разбира те ли, Шази и Тарик се обичат, но тази любов е лесна, предсказуема, и когато Шахризад среща Халид, е съвсем нормално Тарик да премине на втори план. Но понеже Тарик е достатъчно избухлив и яростен (в това отношение с Халид си приличат), е готов да изпепели двореца на Халид, за да „отърве“ Шахризад. И ако бях на мястото на Шахризад нямаше да тръгна с него, нямаше да слушам
глупостите на Джалал…

c6580fa3d38755ec7857482608b45521Джахандар е един доста интересен персонаж – бащата, който не си е свършил работата, както подобава, който се чувства като жалко подобие на баща, и на всичкото отгоре недобър в магията, едвам успявайки да накара роза да разцъфне. Като такъв, бащата на Шази и Ирса е мъж с комплекси и смесени с неговия гняв и жажда за мъст, го правят опасен. И честно казано до последно нямах мнение за него, беше ми все едно за него, дори в началото ми се стори симпатичен и мил човек. Но уви, към края на книгите тотално превъртва и решава да унищожи всичко, само и само да убие Халид… С нетърпение очаквам разговора между него и Шахризад и се надявам да го постави на мястото му.

Деспина и Джалал получиха твърде малко внимание в тази книга според мен, остана като цяла неразказана история. И ми се ще в следващата да получат свои сцени, да се обърне по-голямо внимание на тяхната любов, сега и след като очакват дете. А Деспина по принцип беше страхотен герой, подкрепа на Шахризад. Нещо в нея силно ми напомни на Лизандра от „Стъкленият трон“. Харесва ми много.1f20c00d083a1c7ef803864f37c3d7aa

Относно края – силно силно се надявам, че Халид и Шахризад ще успеят да оцелеят, въпреки огромното количество хора, които им мислят злото. А монолога на Халид беше сърцераздирателен. Обичам го този човек, много ми напомня за Рисанд, и знам, че тематиката е напълно различна, но все пак е мила душичка с тежко минало, обвита от репутацията на долен убиец, да ви звучи познато?

 

Един любим цитат като за подобаващ край, беше труден избор тъй като тази книга блика от словестни съкровища…

a0188df556184d27ae9c8c6f6324e012

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s