„Утринна звезда“ на Пиърс Браун – ревю Дес

Е това ревю се забави достатъчно и най-накрая му дойде реда. Забави се :
1во защото бях обявила 2 седмична война на книгата и на Пиърс Браун;
2ро защото вчера цял ден гледах клипчета с Пиърс, които избягвах до сега, за да не си споилна нещо…. и пак не  ги изгледах.

Свързано изображение

„Утринна звезда“ е книга 3 и последна от епичната трилогия „Червен изгрев“. Ако четете това ревю сте прочели и предишните / надявам се/ и вече знаете за похода на главният герой Дароу срещу Обществото. Е в тази книга походът му завършва, но как ще разберете, ако останете с мен или прочетете книгата.
Историята започва 1 година по-късно, от където ни остави „Златен син“. А какъв край бе това! И тази книга като сестрите си е изпълнена с тайни планове, които разбираме едва когато ги разбира и врагът, битки и екшън, космос и фантазия, каквито не съм виждала до сега.
Дала съм на книгата ⭐⭐⭐⭐⭐в Goodreads и следното ревю :

This book take my heart. I laughed and I cried, I love and I hated this book, I loved and I hated @piercebrownofficial , but this was an amazing journey and I am glad that was on it.
PS: Thanks God and Thanks Rierce Brown Sevro is alive whew. Read this book.

Две забележки към Сиела :
1во този списък наистина ли мястото му беше най-отпред….садържащ толкова много спойлери?
2ро Защо тези карти липсват и в 3те поредици?
Свързано изображение
Не знам как са оригиналните книги, но картите съм ги виждала в изданията им.

Е скъпи ми читатели толкова за частта, в която не издавам нищо. От тук надолу ще споделя с вас мнението си за моментите в книгата, които ми направиха най-силно впечатление. Или по -точно СПОЙЛЕР частта започва.

Първата ми бележка за тази книга е “ 42 глава – Поетът => Дано умре“  😂😬
Е всички знаем как свърши предишната книга 😤😱 : Рок и Касии плениха Дароу, убиха Лорн, Арес и Виктра и разни други маловажни персонажи.
И малкото списъче, за което говорих….Виктра…Кофти беше да разбера от него, че Виктра е жива, че Паламидата е предала Севро…., за костната конница….АрхиГубернатор Чакал WTF? Но да караме по-ред.

Като всяка всяка една от другите книги намираме Дароу в тежко положение, в най-тежкото до сега. Физически и умствено унищожен от Чакала, който незнайно как се е споразумял със Суверена за него. Като читатели си мислим няма страшно, ще го преодолее все пак това е Дароу…НО Година мъчения, глад и тъмнина…Тук идва в мен и сравнението с „Игрите на глада“ в мен отново и лудостта на Катнис след юбилейните игри.
Спасителите идват и аз разбира се веднага се влюбвам в Триг и знам..просто знам този зъл мъж Пиърс Браун ще ми го отнеме… И воала 10 страници по-късно…

Спасен от НоктоСонди / ирония нали / след епично измъкване Дароу вече е в Тинос – централата на синовете и най-издирвания град от Чакала. Срещаме Арес…Чакай Арес умря? Фичнър жив ли е….?Не. Тогава, кой е Арес?Ео?Не нея я няма в малкия спойлерски сипсък. Баща му? Тц….Как не го видях… Естествено, че е Севро. Севро му казва, че всички го смятат за мъртъв, защото са излъчили неговата екзекуция / слава на Бог, че Севро не се е вързал/, но и че той е пуснал неговото извайване и вече всички знаят неговата тайна. Вече той е символът на бунта / най-накрая почна да ми писва от Ео/
Red Rising fan art: Darrow:

 

Специано внимание за този диалг!!!
-Севро!Очите ти…
-Кефят ли те?Sevro as “The Chariot” ”Red Rising” by @pierce-brown):
-Кърваво проклятие!Изваяха ли ти ги?
-Да, бе, най-добрият в занаята! Кефиш ли им се?
-Кърваво проклятие, чудни са! Пасват ти като ръкавица.
-Радвам се, че го каза. Щото са твойте.
…..
– Ей оня там, Дружелюбният великан, като те е спасявал, да не те е истървал, та си си паднал на главата? Мики пазеше очите ти в криокутия в дюкяна си в Йорктон…….И сметнах, че като ти не ги употребяваш…….Не е чак толкоз шантаво нали?
Искаш ли си очите обратно? Мога да ти ги върна.

😂😂😂😂😂😂

Е сега, когато Гоблина е начело на синовете и Жътравя се завръща….няма как да не прехвърчат искри кой да командва…Особено, когато Севро не се справя особено добре и всява основно хаос и не постига почти нищо. Е напрежението ескалира точно, когато Севро взе силно да ме ядосва…и един хубав бой изхвърли натрупания тестостерон и страх и върна нещата по местата им. Точно от каквото имаха нужда!
След наваксването с информацията първият общ луд план е на лице : Отвличаме Живака – най-богатият човек в цялата слънчева система. Но кога всичко е минавало по план…Мустанга, Телеманите и Касий са там / тая надежда за Касий от първата книга/….Първа среща с Мустанга в тази книга. Към този момент, а и докрая на книгата лично аз нямам никаква вяра на Виргиния…макар и да съм си спойнала малко от happy end-а и да е логично, че е на наша страна ми беше трудно да и се доверя. НО….Живака е основател на Синовете…WTF? Колко полезен би бил на Дароу по-рано…, но стратегията разделяй и владей се оказа успешна.

PhantomRin: Ragnar - “Golden Son” ver. (”Red Rising” by @pierce-brown) Trying to sort things out…: Моментът, в който войната ми с тази книга започна. Планат на Дароу да спечелят Валкириите на своя страна с помоща на Рагнар. Е как? Питам как можа г-н Браун да убие любимият ми персонаж…..Рагнар. Такова страдание за персонаж не съм изпитвала от събитията в „Хари Потър“. След почивка около 2 семидици и гневни мисли се завърнах, за да разбера, че в епична битка на титани с много ранени е загинал само моя Любимец. Щитовете в тези книга са тези, в които първи привличат любовта и първи ни напускат.😤😤
Към този момент не ми пукаше за никой и исках Ая да пукнала вече, Кас също и да се приключва /макар да не очаквах никои от тях да умре така/.Щеше да е изключително жестоко Кас да умре от ръката наВиргиния. И тъй като общувам с вас чрез букви най-добре показва емоциите ми в този момент Наташа от Tashapolis.
От тук и до края сълзите, тъгата и изумлението бяха водещите емоции…
Със смъртта на Рагнар „спечелихме“ друг великан на наша страна – Сефи. В началото си мислх “ О тя ще е като брат си веднага ще се присъедини и ще унищожава, ще я харесаме и Пиърс ще ни я отнеме“. Но не Сефи няма нищо общо с брат си и с течение на книгата ми беше все по-трудно да ѝ се доверя…Като цяло доверието ми в тази поредица към жените е изключително слабо /Виктра е единствената, на която имах вяра в тази книга…все пак Севро не би я избрал/.

Отлитаме към Периферията с поредния план да спечелим Ромул ау Ра за Червената кауза, но естествено нищо не минава по план…помните ли?
Рок е там, но се оказва неподготвен. Смятайки себе си и Кас за най-важните хора около Дароу…., но все пак те бяха единствените, които се отдръпнаха от него.
Към този момент надеждата ми за него се крепеше само до толкова, колкото Дароу да не изгуби поредния приятел. Самоубийството определено не беше нещо, което ми хареса, не само заради чувствата на главния герой…Намирам го за страхлива постъпка. Виждаше се, че Рок не е нито толкова силен, нито познава Дароу както твърди. Това сасипа персонажа за мен. Постъпката на Жътваря от друга страна отваря врати за нова война, която ще водим в новата поредица „Iron gold“…макар да мислех, че ще с Чакала.

Cassius as “Justice” ”Red Rising” by @pierce-brown):

След завладяването на корабите на Рок, Дароу открива записите, които е гледал Рок от Института и кани Касий да гледат заедно. А аз съм “ Да ето сближават се отново, има надежда и Пиърс ще ни я отнеме. Касий ще умре“

 

Въпреки че намирам Севро и Рок за твърде влюбчиви, признанието му, че обича Виктра бе последвано от “ Дано поне тази не умре“…., но нека отделим внимание и на казаното от Дароу за секунда:
Севро, ти си какъв ли не. Миризлив. Дребен. Проявяваш съмнителен вкус за татуировки. Предпочитанията ти за порнография са…ъъъ, ексцентрични. И ноктите на краката ти са страшно смахнати.
– Смахнати ли?
– Много са дълги бе, приятел. Като… Вземи ги подрежи.
– А, не, така мога да се закачам за разни неща.
– Само ти казвам, че си какъв ли не, малкият, ама идиот не си.
Малките спасения от тъгата 😂😂😂

Колко точно откачен е Севро показва и смъртта на чичо Нарол /нищо неочаквано/. Бунтът на Сефи и нисшеЦветните и начинът, по които Арес се справи бяха не само неочаквани, но и доста напрегнати. След смъртта на Рагнар, която още ми тежи, мислех, че поне Севро е в безопасност…А той откачалката едва не се уби. Прошката му ми даде още надежди за Кас и засили усещането ми, че ще умрът, а бунтът на Сефи засили недоверието ми в нея.
-Да беше по-тежък с десет кила, Севро, и щеше да си строшиш врата!Брой се за късметлия.
– Хубаво, че се изсрах преди това.
😂😂
Ето за това обичам този персонаж. Всичко, което излиза от неговата уста е злато….Деца, които не е редно да четете тази книга, не се говори така. Oще не ми е ясно как измисля всички тези реплики авторът, наред с цялата му фантазия за всичко останало.
Притеснена от действията на Севро, Виктра му предлага брак, а аз съм “ О не Севро ше умре точно като Финик“

Както всички планове и сегашния на Жътваря не ни е известен. Отиваме на Луната, за да приключим тази война. Всичко е готово / остават по-малко от 100 страници трябва да приключваме, къде е щастливия край?/ за нападение, НО Дароу решава, че трябва да спасят Касий. И какво прави той…. Убива Севро, пленява Мустанга и Дароу целия план отива по дяволите. Като за капак и Чакала е разгадал плана му…. Какво се случва? Както  казах и по-горе приех смъртта на Рагс за застраховка за Севро и след сватбата….Нова вълна на ярост ме заля, но и мислех, че нещо ще се случи…не може да е истина…, а и остават колко по-малко от 60 страници….
записките ми от последните 100-150 страници

НАДЕЖДА ЗА КАС? 😬 Сама не мога да повярвам колко силна вяра и надеда съм имала за този персонаж. И не останах разочарована. 3 книги го подкрепям и накрая той се доказа пред мен! И както вече споменах милион пъти… плана пак не върви…Чакала иска ръката на Дароу, както предвиди и Мустанга, иска костите на Севро…, а Кас не ги дава. Аз съм “ Това чест ли е или…..“ Севро винаги е бил резервния план…,а сега е там с тях, МЪРТЪВ…. Без резервен план….тука работата намирисва.
Битката на Битките Мустанга, Дароу и Кас срещу Ая… 2ма ранени мъже и една жена разбираща от политика срещу най-добрия боец, без резервен план?
И аз като Наташа /която ме води през моето ревю, понеже записките ми са неразгадаеми/ мислех, че спринцовката е за Дароу и се чудех кога и как ще скокне Севро…. просто нямаше как Касий да е с нас и да го е убил….
Гоблина се надига и с общи усилия убиват Ая….всичко свърши….,но Дали?
Чакала, кърваво проклятие да го стигне дано, е заложил атомни бомби навсякъде… И как няма. Това зло и подмолно същество.
И тук насред хаоса изпъква персонаж, който намирах за доста интересен. Малкият Лисанър първо помага за прекратяването на взривовето по цялата луна, а после и за прекратяването на войната, давайки властта на Мустанга.
Дали обаче Виргиния заслужаваше властта? Още и нямам пълно доверие. Все пак Лъв стана Суверен въпреки всичко, а това е нещо, на което не би трябвало да имаме пълно доверие.

 

Смъртта на Чакала бележи новото начало. Не очаквах тази гадина да умре. Още по-малко очаквах да умре по този начин. Някак поетично е как Ео умря на бесилото и започна всичко, а Чакала го завърши пак там. Дали изобщо му пука за това, което му каза Мустанга накрая?https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/564x/5d/00/aa/5d00aa1c3499ba858f745ad8bd237bab.jpg

За епилога, за щастивия край Пиърс Браун отдели едва све страници. Само, за да ни покаже, че Мустанга не спира с тайните. А как точно стана тази работа не ми е много ясно….. До колко точно е изменен Дароу, за да може да има деца от нея? Червен и Златна…Дали малкият Пакс ще е следващия Севро? И изобщо може ли някой да го повтори?
Конспирация в мен се надига дали Касий и Лисандър няма да ги отхапят отзад след време…, но вяра!

Силен край на триогията въпреки това.

Аз мога да бъда и строител, не само разрушител. Ео и Фичнър го прозряха, когато аз все още не бях способен. Повярваха в мен. И за това, независимо дали ме чакат в Долината или не, аз ги нося в сърцето си, чувам ехото им да тупти по всички светове. Виждам ги в сина си и когато той порасне достатъчно, ще го сложа на коляно и двамата с майка му ще му разказваме за яростта на Арес, за силата на Рагнар, за честта на Касий, за обичта на Севро, за верността на Виктра и за мечтата на Ео, момичето, което ме вдъхнови да живея за нещо по-голямо.

Е толкова от моите мисли за тази поредица : триумф на въображението.
Благодарности на Наташа. Нейното видео можете да видите тук:

Споделете вашето мнение за книгата, за поредицата, за Пиърс Браун и всичко, което желаете в коментарите.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s