Изгубих се в „Лешниковата гора“

Здрасти! 🐾

Днес ще си говорим за книга към която имах големи очаквания. Но дали ги оправда?

Както сте видяли от заглавието става въпрос за „Лешниковата гора“ на Мелиса Албърт. За България издава „Ера“. Тук искам да кажа само 2 неща:

• Правописни грешки
• Страхотна българска корица. Поздравления Фиделия Косева.

Толкова за българската страна на книгата. Сега за всичко, което не зависи от „Ера“. Както вече споменах имах високи очаквания за тази книга, но не съм напълно наясно защо. Никои от хората, които следя и познавам и имаме сходни вкусове не я е чел. Това, което бях чувала от чуждестранни youtuber-и като резюме ме грабна. Звучеше доста интригуващо.

Началото беше добро. Последва бърз и сериозен спад на интереса ми. За съжаление в опита си авторката да създаде приказен свят се е увлякла в описания. Поне за моя вкус имаше повече от излишък в описанията на хора недопринасящи по никакъв начин за повествованието, действието или каквото и да е. Твърде много бяха и описанията на миризми и разни други възприятия на главната геройня. Абе всичко ми беше в повече.
Препратките към поп културата също бяха повече от необходимото. Голяма част от тях аз лични не схващах.  #БедниПознания
След едно известно време на влакчето на „ужасите“, което ме лашкаше между интереса и скуката сериозно се обърках. Чатенето с четящи хора по време на четенето не ми се отрази добре. Не знам дали тогава изпуснах нещо или се дължи на самата книга, но имаше време в което четях абсолютно машинално. И това се случи във важен момент в книгата. Кажете ми вие аз ли изпуснах нещо или просто такъв тип книги не са за мен? Също като „Каравал“ не съм много сигурна какво се случи в определени части от книгата. По-лошото е, че не знам къде е проблемът. В мен? В книгата?
Друг проблем за мен беше, че често заспивах докато четях. И тук не е много ясно дали проблема е в „Лешниковата гора“ или моя прием на 3 болкоуспокояващи и мускулни релаксанти.

В едно съм сигурна обаче! Финалът изобщо не ми хареса. Беше скучен и ненужно удължен. Не виждам какво би могло да се случи във втората книга.
Като се замисля заглавието ми не е много точно. Как бих могла да се загубя като не съм сигурна дали изобщо влязох в „Лешниковата гора“?
Идеята на Мелиса Албърт все още витая в края на мозъка ми и все още я намирам интересна. Но изпълнението не е по моя вкус. За идеята зад книгата давам 5 звезди, но за крайният продукт не повече от 1.5-2 звезди. Чувството на постоянна обърканост не е за читателският ми мозък.

И като книгата и това ревю е хаотично и объркано. Отдавна не съм правила това, но… Ето какво исках да ви кажа, но не успях >click<

🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾🐾