„Премълчани истини“ от Колийн Хувър

Здрасти!

Толкова отдавна чакам тази книга… И тя успя да се вмъкне идеално в края на месеца. Точно в последната минута. Разбира се аз я имам от както дойде в книжарницата, но реших, че не искам да я чета на работа и да прекъсвам … за да си върша работата. Исках да ѝ отдам пълното си внимание! И слава Богу, че взех това решение!

Напоследък се улавям да говоря за книгите на КоХо, че харесвам всяка една от тях, но обожавам много малко („Никога повече“, „9ти ноември“, „Споделени тайни“ и разбира се слона в стаята „Верити“). И сега и „Премълчани истини“. Въпреки че смятам, че нито една нейна книга няма да надмине гореспоменатите и най-вече „Никога повече“, „Премълчани иситини“ беше всичко, което исках и всичко, от което имах нужда (Гледайте „Най-добрият шоумен“).

За съжаление книгата на месец юни „Вестители“ не беше нито каквото исках, нито от каквото имах нужда и беше напът да ме вкара в слъмп. Имам чувството, че от издателство „Ибис“ усещат кога ще закъсам, знаят лекарството ми и ми го предоставят. Благодаря ви мили хора… дори и да не е така. Колийн Хувър винаги ме изважда от слъмп и за това е Кралица в мойте очи.

Стига глупости – сега за книга. През цялото време, в което четях имах усещането, че това е класическата Колийн Хувър. Драма, любов, сложни човешки взаимоотношения. По принцип не чета такива книги, защото аз чета, за да избягам от реалността. Не искам и книгите ми да са тежки и затормозяващи като реалният живот.
Освен… Освен, ако не ги е писала Колийн Хувър. Книгите ѝ са като книги за душата. Или поне за моята… А това се превръща във възхвала на авторката не в ревю на книгата ѝ. Хаха

Очевидно имам проблем да асимилирам книга, която поглъщам за ден и започвам да разбирам читатите, които искат да си дадът време с хубава книга. Но и не ги разбирам, защото когато ми е хубаво не искам да спирам. Както казах и по-горе радвам се, че четох книгата в уюта на дома си. Като всяка друга книга на авторката и тази е емоцинално пътешествие. В един момент се смея с глас, а в следващия ми се налага да бърша сълзи и сополи. Това би било доста излагащо на всяко място различно от дивана. А сополивата част преобладаваше със сигурност.

Единственият проблем, който имах с персонажите беше, че всичките им проблеми произтичаха от липса на комуникация. Това е нещо в книгите, което ненавиждам. Но пък не ми попречи да се насладя на всяка дума, която излиза изпод перото на тази жена. Другият ми проблем е Милър… Заради момчета като него аз все още съм необвързана. Колийн Хувър пише такива мъже, които според мен или не съществуват или са изчезващ вид, до който всеки иска да се докопа. Джона също не е за изхвърляне. За това Колийн Хувър дай ни някой реален мъж, за да успокоим самотните си сърца.
А съжалвам, че Хувър не ни даде поглед към писмата. Разбирам защо го направи, но съжалявам, че ни остави без отговори. Особено след като ми излезе спомен в Instagram как съм унищожена след писмата в друга нейна история. Просто съм толкова любопитна и искам да знам всичко.

Когато започнах книгата в мен се прокрадна съмнението, че вече съм чела подобна история от авторката, но понеже паметта ми не смята за нужно да помни подробности моля да ми кажете дали е така.

Божке! Не знам дали казах нещо, което да ви помогне да подхванете тази книга, но ви го казвам сега. П.Р.О.Ч.Е.Т.Е.Т.Е Я! Книгата е страхотна. Стилът на писане на Колийн Хувър е не просто лек. Той е красив, за душата, прекрасен. Историята е затрогваща и от гледната точка на майка и дъщеря. Още нещо прекрасно в писането на Хувър – винаги дава перспективи и различни начини на мислене.